ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

През последните години настъпиха промени в законодателството на Република България.Влязоха в сила Закон за здравното осигуряване, Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, Закон за лечебните заведения.Тези три закона определят промените в здравното обслужване на населението, което в нашата община е икономически бедно, хронически болно и застаряващо.

Здравеопазването в общината е осигурено от  развита мрежа на доболнична помощ.
Към 01.07.2002 година – Доболничното обслужване се осъществява от 7 лекарски практики ( 3 в града и 4 в селата – Мишевско, Рогозче, Устрен и Припек – по една във всяко село ) и 4 стоматологични практики .
Личните лекари насочват пациентите си от Общината към лекари и специалисти в Областния център – Кърджали, тъй – като на територията на Общината нямаме лекари – специалисти в отделни области.Хоспитализирането става в МБАЛ “ А.Дафовски “ – гр.Кърджали.
Едно от най-често срещаните заболявания в общността е бъбречното заболяване, което се дължи на варовитата питейна  вода . В последно време се наблюдава тенденция за увеличаване на сърдечно – съдовите и нервните заболявания .
Спешната, болничната и диспансерната медицинска помощ се осъществява посредством  съществуващата в областта структура на здравните заведения и за момента задоволява потребностите на населението .Техническото оборудване в повечето здравни заведения е недостатъчно и морално остаряло и има нужда от подмяна.
При анализа на здравните показатели за последните години се вижда, че населението получава здравна помощ предимно в амбулаторно – поликлиничните заведения.Като приоритет на здравната помощ в областта и респективно в общината е амбулаторно – поликлиничното обслужване на населението по следните направления : спешна помощ, укрепване на женските консултации с осигуряване на ендокринологично, гинекологична, андрогенна помощ, генетична помощ за запазване на всяка желана бременност и завършването и с нормално раждане . Поради застаряване на населението е необходимо да се развива и разширява терапевтичната  помощ.
Проб­лем е навременното осигуряване на спешна здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за голяма група от лица без здравно осигуряване, особено в селата, където голяма част от на­селението не е здравно осигурено . Общината не разпо­лага с преки нормативни и финансови инструменти за решаване на тези проблеми, но би трябвало да потърси свои решения.
Основен приоритет в доболничната медицинска помощ е структуриране на общите медицински практики и специализирани практики; сключване на договори с Районната здравно осигурителна каса; оборудване на кабинетите с необходимата апаратура и консумативи; необходимост от квалификация на част от лекарите като общо практикуващи лекари със специалност обща медицина; последваща приватизация на дейности в доболничната дейност.